Н-да. Колкото и да ми бе странно да го науча, има хора, на които спокойствието, сигурността и радостта са скучни. Въпрос на вкус и предпочитание.
Така е. Няма го интересното. Няма ги скитащите кучета, клошарите и задължителното училище. Няма ги данъчните, които правят живота на човека изключително интересен и съдържателен. Няма цигани, мутри, митничари и разрешителни. А как би ми липсвала родната клюка и завист! Горещото лято, което разтопява асфалта и мозъка на човека, и в което аз си седя в къщи без климатик. Къде са гледките от терасата всяко лято - как съседите яхват колите си и отиват на море, а аз благословено си оставам у дома, където е изключително интересно! Зимата, вееща като ледников период и траеща почти толкова... Колко много ще ми липсват блъсканицата в транспорта и озлобените забележки: "Полека, ма!", както и ред други, засягащи външния ми вид, убежденията ми, багажа ми, присъствието ми точно в този автобус, та чак до майка ми... Ами милите на сърцето ми контрольори? Как ще се лиша от тях, а? Измислени, за да ме третират като потенциален престъпник до доказване на противното, те правят живота ми пълен с екстрийм и достойнство.
Ами родните майстори, които за какъвто и да е ремонт не вземат по-малко от хилядарка? Как тъпо би изглеждал животът ми без предупредителното: "Казвайте, имате ли парите или въобще да не влизам у вас!" (И едното им идване, ей тъй, за само дето са се разкарали, струва десет лева...)
А какво ще правя без хубавите новини всеки ден - тогоз опушкали насред улицата, оногоз ограбили, токът, билетите за градския транспорт, хлябът и водата поскъпнали - все неща без които можем и е срамота да се оплакваме.
Колко съм глупава да се лиша от родната скъпотия, безработица и несигурност! Как не ме е срам да търся скучния спокоен живот на място, където се чувствам добре! Много разбира дебелата ми тиква, че най-доброто за мен е тук - в тъмното жилище с изключен поради неплащане ток, при празния хладилник и при любезните работодатели, които имат грижата да ме накарат да се чувствам излишна, жалка и ненужна. Заслужавам да постигна мечтата си за онзи кораб, та да разбера колко много ще ми липсва родната мизерия!
